7 начина да се справим с бързането, което съсипва живота ни

Home / Uncategorized / 7 начина да се справим с бързането, което съсипва живота ни

Начини да се справим с бързането, което ни съсипва. Божидар Цендов

 

Бързате ли да прочетете тази статия?

Когато бързаме, по-бързо се справяме със задачите (или поне си мислим, че се справяме).

Има си причина да искаме бързо да се справим със задачите. Всяка задача, дори когато е свързана със свободното време и забавления, ни носи някакво напрежение.

Това напрежение ни притеснява и искаме да се освободим от него. Един начин да се освободим от напрежението е да бързаме.  Но когато бързаме, само повишваме стреса и може да претупаме работата, тоест да я свършим недостатъчно качествено.

Та, ако бързате да прочетете статията, може да пропуснете най-важните неща. Едно важно нещо е

1. Създайте си собствен ритъм на работа и живот

Когато работим и живеем в ритъм, стресът е под контрол и нещата, които вършим, се получават достатъчно добре. Когато живеем според собствения си ритъм, не зависим от ритъма на околните хора. Един може да е по-бърз, друг по-бавен, но в своя ритъм ще се чувства добре.Ритъм

Хубаво е да наблюдаваме себе си и да усетим кога се забързваме. Можем да усетим как ръцете ни треперят от бързане, или имаме сърцебиене или усещаме напрежение и стягане в тялото, нахлуват катастрофични мисли за несправяне и т.н.

В такива моменти

2. Дишайте и се движете

Бавно дълбоко дишане помага. Може да се прави по всяко време и във всякакви условия.

Поне веднъж на ден е полезно да има активно движение: разходка в парка, спорт и т.н. Бързането показва стрес. Стресът е свързан с адреналин. Адреналинът най-добре се „гори“ с физическа активност.Дишане

Бързането и стресът не са само наше дело. Може да се каже, че „стресът се носи по въздуха“. Цялата ни култура и съвременно общество ни тласкат да бързаме да постигнем повече.

Успехът се измерва с постижения за единица време, с количество пари получени за месец, с брой интимни партньори за година и т.н. Забравяме, че щастието е чувство и не може да се получи в резултат на постижения.

3. Направете преоценка на разбирането си за щастие. Животът е чувство, а не постижение

Разбира се, накрая може да прецените, че това, което получавате, си заслужава бързането и съпроводените с него стрес, прегаряне и заболявания.

Но все още е важно да знаете, че за да направиш нещо, да научиш и да изградиш умение, изисква своето време и някои срокове не могат да бъдат съкратени.

4. Постиженията искат време. Дайте им го спокойно

За да станем наистина добри в нещо, се иска несъзнавана компетентност.

Например, аз съзнавам, че не мога да карам ски. Става нещо и започвам да уча да карам ски. Постепенно в процеса на обучение натрупвам съзнавана компетентност. Натрупвам и умения в тялото, които ми позволяват да се пускам по зелени писти (лесни).

Почвам да карам ски и ми трябва време, за да мога да натрупам несъзнавана компетентност в карането на ските: да не мисля кой крак и каква ръка какво да правя; и да усъвършенствам уменията си. Това не става със срокове, а с влагане на време в тренировки, опити и грешки, и т.н.Спокойно

След време разбирам, че съм подобрил несъзнаваната си компетентност в карането на ски по това, че имам увереност, лекота и мога да се пускам вече по червени писти.

Това е и разликата между теорията и практиката. Например, искате бързо да изградите увереност. На теория е лесно, на практика може да отнеме много години. Спокойно си дайте време. Пришпорването само създава излишен стрес.

Стремежът за постижения идва отвън. Оттам идват и заблудите, че много неща могат да се получат бързо.

5. Не вярвайте на думите „бързо ще постигнете….“

Ние сме стресирани бързо да имаме постижения и всеки лозунг „бързо ще постигнете това и онова“ е като балсам за стресираната ни душа и ние се бързаме да постигаме, да се развиваме, да се доказваме.

„Бързо ще научите английски, бързо ще намерите партньор, бързо ще забогатеете…“. Тези рекламни призиви са си просто рекламни призиви и обикновено са си чиста лъжа.

Понякога го правим, защото се страхуваме от провал, страх ни е да не изпуснем нещо в живота, да не се изложим, да не ни отхвърлят, защото нямаме това или онова постижение.

Страхът, ако не е свързан с нещо, което се случва в момента, е живот в бъдещето. Бързаме да постигнем нещо в бъдещето, а забравяме настоящето.

6. Живейте в настоящия момент

Няма друг момент освен настоящия. Да оплакваме миналото и да се страхуваме за бъдещето са „най-добрите“ начини да не живеем в настоящето.

Щастието е чувство в настоящето. Ако не сме в настоящето, няма как да изпитаме щастие.

Друго нещо, което ни кара да бързаме, е липсата на връзка с хората, с които сме в момента, със ситуациСвързванеята, в която се намираме, с условията, които в момента са около нас.

Познат пример е, когато са двамата заедно на някое прекрасно място, но всеки е „забит“ в мобилния си телефон.

Но така от бързане, може да пропуснем някоя бизнес възможност, перспективно запознанство, възможност просто да се насладим на момента.

7. Свързвайте се

Свързването и контактът стават в настоящето. Това е възможността да присъстваш за другия и той да присъства за теб.

Мога да обясня контакта с това „да обръщам внимание на някого“. Да виждам другия, за забелязвам неговото състояние, да чувам това, което той ми казва, да осъзнавам какви усещания и емоции създава контакта с него, да изразявам себе си пред него.

Можете да експериментирате с тези неща. Щастието се получава в настоящето, бързането ни лишава от него.

Божидар Цендов

Споделете мислите си:

error: Content is protected !!